Абдест е фарз на намаза. Абдест се прави и при вземане в ръка Куран-и керим преди тавафа в Кябе, при седжде-и тилафет (при четене на Куран-и керим) и за кланяне на дженезе намаз. Да бъдеш с абдест преди лягане, преди ядене и винаги е много севаб. На онези, които умират с абдест се дава шехитски  севаб. Пейгамберът ни “салляллахю алейхи ве селлем” повели:
“Оня, който умира с абдест не чувствува смъртни мъки. Защото абдестът е признак на вярващите, ключът на намаза и чистач на тялото от грехове”.
“Мюслиманинът, който взема абдест, греховете се отърсват от ушите, очите и краката му. При сядане греховете му се опрощават”.
“От всички действия намазът е най-голямо благодеяние. Само вярващите (мю’мин) поддържат абдеста си. Вярващият е с абдест през деня, с абдест трябва да ляга и в леглото си. По този начин Аллахю теаля го покровителствува. Този, който се храни и пие с абдест храната и водата в стомаха споменават Аллахю теаля. Докато са в стомаха му те се молят за опрощаване на греховете му.”

В САЩ, върху моста Бруклин,в един пролетен ден,един сляп човек просел. До колената сложил една табела. Върху което било написано, От родом Сляп. Хората, като минавали пред просяка, един двама са давали пари. Един, който правил реклама, видял това, взел табелата и написал отзад нещо и тихичко оставил на място табелата.
Каквото е станало, след това станало...Всеки, който прочете написаното, започнал да хвърля пари в шапката на просяка... Едно изречение било достатъчно, за да се напълни шапката, за късо време. Изречението било следното:
Един хубав пролетен ден... Но аз не мога да видя, пролетта...