СОХБЕТ..................ИСЛЯМСКИТЕ УЧЕНИ И ЗАПАДА
Специалиста по Средния Изток, Франсузина Роджър Фохрле в книгата
си "За Учителите По Ислямиет", пише следното за Ислямиета и за Мюслиманите в
Европа:
"Ебу Бекри-Дрази (умрял 935) събра в 30 тома, знанията на своето време по медицинска наука. И самия той, написа някъде около 100 медицински произведения. До 18 век, 40 нови издания се направиха на тези произведения. Векове наред се учеха в Европейските университети. Рази, стана известен особенно с книгата, написан за болестите шарка и дребна шарка. И доктор Ибни Сина, издаде една медицинска енциклопедия.Тази енциклопедия, до миналото столетие се учеше като урок в Европейските университети. Ибнел Кятиб (умрял 1374) откри, че заразяването на чумата става чрез докосване и Али бин Иса, направи откривания за очните болести и за тяхното излекуване. Египетския доктор, Ибни Нефис, направи първия опит за кръвообръщението. Европейците в тази степен едва през 1700’та година, стигнаха.
Даже и в 9’ти век, за да се стане лекар, се правеше специални изпити. Лекарствената индустрия, толкова беше напреднала, че през 1200’та ботаника Ибн ел-Байтар от Малага, беше написал в книгите имената на 1400 различни лекарства. В Ендюлюс, хората и учреждениата се снабдяваха с лекарства от аптеките. Арабските Астрономи, бяха направили успешни дейности и бяха установили посоките на луната и на другите планети. Същото срещаме, за осъществяване на научни изледвания, направени много по рано за качването и спадането на Морската вода, за реките, за небосвода и за червенината в призори. В хилядната година, Мюслиманските учени бяха открили , че земното кълбо е кръгло. Коперник и Кеплер, според тези открития, продължиха своя труд.
През 1400’та година, когато Мюслиманските картографи в Сицилия и в Майорка, правеха карти за морските пътища и нямаха конкуренти в тази област. Атлас е Арабска дума. Васко да Гама, когато пътуваше за Индия през море, знаеше как да постъпи, като вземеше при себе си пътепоказалеца Мюслиманин, Ибни Меджид. Възползува се от всичките му знания. С това пътешествие, Индийския път беше се отворил за Европейците.
"Ебу Бекри-Дрази (умрял 935) събра в 30 тома, знанията на своето време по медицинска наука. И самия той, написа някъде около 100 медицински произведения. До 18 век, 40 нови издания се направиха на тези произведения. Векове наред се учеха в Европейските университети. Рази, стана известен особенно с книгата, написан за болестите шарка и дребна шарка. И доктор Ибни Сина, издаде една медицинска енциклопедия.Тази енциклопедия, до миналото столетие се учеше като урок в Европейските университети. Ибнел Кятиб (умрял 1374) откри, че заразяването на чумата става чрез докосване и Али бин Иса, направи откривания за очните болести и за тяхното излекуване. Египетския доктор, Ибни Нефис, направи първия опит за кръвообръщението. Европейците в тази степен едва през 1700’та година, стигнаха.
Даже и в 9’ти век, за да се стане лекар, се правеше специални изпити. Лекарствената индустрия, толкова беше напреднала, че през 1200’та ботаника Ибн ел-Байтар от Малага, беше написал в книгите имената на 1400 различни лекарства. В Ендюлюс, хората и учреждениата се снабдяваха с лекарства от аптеките. Арабските Астрономи, бяха направили успешни дейности и бяха установили посоките на луната и на другите планети. Същото срещаме, за осъществяване на научни изледвания, направени много по рано за качването и спадането на Морската вода, за реките, за небосвода и за червенината в призори. В хилядната година, Мюслиманските учени бяха открили , че земното кълбо е кръгло. Коперник и Кеплер, според тези открития, продължиха своя труд.
През 1400’та година, когато Мюслиманските картографи в Сицилия и в Майорка, правеха карти за морските пътища и нямаха конкуренти в тази област. Атлас е Арабска дума. Васко да Гама, когато пътуваше за Индия през море, знаеше как да постъпи, като вземеше при себе си пътепоказалеца Мюслиманин, Ибни Меджид. Възползува се от всичките му знания. С това пътешествие, Индийския път беше се отворил за Европейците.