ДЕТСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ..............ОТ ЕЗИКА НА ДЕТЕТО

 Мили Родители,
 В момента съм в период на постоянен растеж и на постоянни промени. Макар да съм вашо дете, развивам се съвсем различно от вас . Помъчете се, да ме разберете и да ме опознаете!
Чрез опитване, ще се науча по хубаво. Дайте ми свобода в игрите, в приятелствата и в работите ми! Не ме пазете навсякъде! Като виждам сам резултатите от моите действия, по добър ще бъде урок за мене.
Въпреки да искам, да порасна по бързо, понякога не мога да контролирам себе си, да правя детски работи. Ама, вие не ме разглезвайте! Щото, мога да искам да остана винаги, като дете. Знам, че всичко което искам, не мога да го притежавам. Но вие, щом продължавате да давате, не мога да откажа. Не давайте обещание, за щяло и нещяло! Когато не държите на думата си, доверието ми към вас, намалява.
 Не се колебайте, да се отнасяте окончетално и решително към мене! Ако тръгна по крив път, ограничете ме. Не мога да кажа, че харесвам, поставените от вас забрани и повели. Но когато ги няма тези ограничения, чудя се как да постъпя. Когато се отнасяте нестройно, хем се забърквам и хем се възползвам от това. Не забравяйте, вместо думите ви, най-много ми влияет, постъпките ви! Уважението и обичта по между ви, като намалее, това ме наранява и постоянно ме обезпокоява.
 Не говорете много и не викайте! Много, много не чувам, казаното на висок глас. Повече следа оставят у мене, меките и окончателните думи. Не вземам под внимание, думите,” Когато, аз бях на твоите години...” Малките ми грешки, не ги приемайте, като голяма вина! Оставете ме да допусна малки грешки! Не се мъчете да ме вразумите, плашейки и обвинявайки! Преди да ме накажете, изслушайте ме.
Моментите, когато съм склонен да науча е когато задавам въпроси. Обесненията ви да бъдат, къси и съдържателни! Не ме принуждавайте да правя неща, които са извън възможностите ми! Очаквайте да правя, нещата на които съм кадърен! Покажете, че ми се доверявате! Подкрепете ме! Не ме сравнявайте с други; тогава мога да изпадна в безнадежност. Не чакайте от мене зрялост, над годините ми! Не ме насилвайте; да не остана принуден да лъжа. Макар да ви отекчавам понякога много, запазете хладнокръвието си! Яда ви мога да приемам, но не ме унижавайте! Особено в присъствие на други, не ме засягайте! Не забравяйте, и аз в присъствие на чужди хора, мога да ви доведа в същото състояние. Не се мъчете, да ми покажете, че сте безгрешни и непостижими!
Знам от време на време ви обиждам, даже ви отчайвам. Ако от мене не искате да бъда ” Примерно дете”, и аз от вас няма да чакам, да бъдете родители без кусури. На мен ми стига да бъдете, любими и разумни към мен. С моите уважения... Детето ви.