СОХБЕТ..................ДА СЕ ПАЗИМ ОТ ВСЯКАКЪВ ГРЯХ

 Греховете, които са от неизпълнението на Аллаховите заповеди, са големи. В хадис-и шериф се повели:
"Пазенето от един малък грях, е по хубаво от всичките ибадети на хората и на джиновете."
 Гнева на Аллахю теаля е скрит в греховете. Поради един грях, може да направи много голям азаб. Може да остави вечно в Джехеннема, кул от когото е доволен и който е направил сто хиляди години ибадет. Например, Иблиса (шейтана) направи двеста хиляди години ибадет, но затова, че проявявайки кибир (горделивост) не направи седжде и стана вечно Джехеннемлик. И сина на Адем алейхисселям, затова че уби един човек и той стана вечно Джехеннемлик. Белам-ъ Баура, на когото всяка дуа се приемаше, умря без иман, заради това, че се склони да върши един грях. От уста на уста се носеше следното "Тези, които са като него, са като кучетата."
 Карун беше роднина на Муса алейхисселям. Беше толкова много богат, та само ключовете на съкровищата му носеха 40 мулета. Затова, че не даде няколко куруша зекят, беше унищожен заедно с богаството си. Салебе, измежду сахабето правеше много ибадет. Не излизаше от джамията. Поради това, че един път не държа на думата, не спечели достойнството да бъде сахабе и умря без иман. На Пейгамбера ни се повели, да не прави дуа за него. Аллахю теаля, още от колко такива хора като тях, поради един грях е взел отмъщение.

 Тогава и ние трябва да се пазим от всякакъв грях. При извършване на един малък грях, веднага да се тевбетисваме и да се молиме за опрощение. След извършване на грях, да не изпадаме в безнадежност и веднага трябва да правиме тевбе. Мюмина хем да не губи надежда от рахмета (благодата) на Аллахю теаля и хем да се страхува много от Него.
В хадис-и шериф се повели:
 "Ако в сърцето на мюмина има уплаха и надежда, то Аллахю теаля, ще даде това което желае и ще го пази, от това което се страхува."
 Значи, ако един мюслиманин, страхува се от азаба на Аллахю теаля и не губи надежда от рахмета Му, отбягва харамите и прави ибадетите, ще иде в Дженнета.