Пейгамберът ни " саллаллахю алейхи ве селлем " повели:
"Аллахю теаля, най-много обича този, който учи вярата си и този, който научава и другите. Научете религията си от устата на Ислямските учени."
Който не може да намери истински учен, да научи от книгите на Ехл-и сюннитските учени и да се мъчи за разпространението на тези книги. Мюслиманин, който има илм, амел и ихляс, се нарича Ислямски учен. Ако у един от тези три, едно липсва и се представя за учен, то той е " Лош религиозен учен или е йобаз(фанатик)." Ислямския учен показва на човека причините, отварящи вратите на щастието и е пазител на вярата. Йобаза пък; подтиква към причините, влачещи човека на гибел и е помощник на шейтана. ( Илм-знание, амел-изпълнения и ихляс-всичко да се прави в името на Аллахю теаля)

Почистването на неджасета, който се отделя отпред и отзад се нарича истинджа. Да се извърши тахарет е сюннет-и мюеккеде. При отиване в тоалетна, почистването на мръсотията и урината за мъже и жени с камък или с вода отпред и отзад е сюннет. Ако трябва да се открият срамните части пред други хора, то тогава не се извършва тахарет и намаза кланя по този начин. Ако се открият срамните части пред погледа на други хора е харам. При промяна на обстановката, която позволява извършване на тахарет, изпълнява го и кланя на ново намаза. Защото при изпълнение на една заповед, ако има опасност да се върши харам, то тази заповед не се изпълнява.

Означава изпущане на урина от мъжете по време на ходене, кашляне и в легнало на лявата страна. Очистване от тази урина е ваджиб. До като не се увери, че няма капчици от урина не бива да извърши абдест. Дори една единствена капчица разваля абдеста и дрехата се замърсява. Ако пропусканите капчици урина са по-малко от вдлъбнатата част на дланта, тогава намазът е мекрух. Ако е повече от това, намазът не се приема. Онези,които се затрудняват при истибра в пикочния канал да сложат памучен фитил, колкото ечемичено зърно. Памукът попива урината. Само че краят на памука да не се показва вън.