Никъде не е джаиз (не е позволено) да се прави спор. Става причина за намаляването на приятелството с приятелите и увеличава, враждебноста между враговете. В хадис-и шерифи се повели:
"Който се отказва от разправията, когато е прав, ще му се даде един замък в средата на Дженнета."
"Който дори да е прав, ако не се отказва от спора, не може да се сдобие с истинския иман."
И гнява не е хубаво. Разгнявяването на началниците пък е още по лошо. В хадис-и шерифи се повели:
"Султана като се ядоса, шейтана става мусаллат(дотеглив)."
"Разгневения ако бъде мекушав, когато му е по силите да прави каквото пожелае,то тогава Аллахю теаля, ще напълни сърцето му със сигурност и с иман."
"Гнева се явява от весвесетата (съмненията) на шейтана."
Причината за гнева е кибира (горделивоста). Разгневилия се човек трябва да чете следната дуа, повелена от Пейгамбера ни; "Аллахюммагфирли ли-зенбихи ве езхиб гайза калби ве еджирни минешейтан."

В нашата вяра, ниета (намерението) е много важен. В хадис-и шериф се повели: "Аллахю теаля, не гледа на лицата ви и на богаството ви. Гледа на сърцата и на амелите ви." Т.е. Аллахю теаля, не дава на човека, севаб и благодат, гледайки чистите и новите му дрехи, нито според хайър и хасената му, нито според богаството му и поста му. А гледайки с каква мисъл и с какъв нийет са правени, според това дава севаб и азаб. Пак в друг хадис-и шериф се повели: "Хората са четири групи: 1. Има илм(знание) и богаство. Печели хелял и харчи на позволени места. 2. Които казват и аз ако имах илм и богаство, като него щях да правя. Тези първите двама по възнаграждение са заедно. 3. Няма илм, но много е богат. Поради невежество, когато харчи богаството си, не обръща внимание на харама и хеляла. 4. А тези пък казват и аз ако имах имот, като него щях да правя. И тези последните двама в греха са заедно."