МЕНКЪБЕ.........................САБОРА НА ЕЙЮБ АЛЕЙХИССЕЛЯМ

 Аллахю теаля, пожела да изпита Ейюб алехисселям, със сабр(търпение).
 Ейюб алейхисселям, когато беше много богат, поради различни причини, изгуби цялото си богаство. Овцете му бяха отнесени от потока а житото беше унищожено от вятъра. С една дума в ръцете му не остана нищо дюнявско.
След това Аллахю теаля даде една болест на тялото на Ейюб алейхисселям. С всеки изминат ден, болеста се увеличаваше. Близките и роднините бяха го изоставили и никой не помагаше. Единственно, достоверната и състредателната му съпруга, Рахиме Хатун не я изостави.
Ейюб алейхисселям, без да се оплаква от състоянието си, седем години живя в притиснения и в болки в колибата, която направи жена му.
 Един ден Джебраил алейхисселям донесе следната вест от Аллахю теаля; "Я Ейюб! Дадох ти беда, направи сабр! Сега Аз ще ти там съххат(здраве) и нимети (благодеяния)." Както се съобщава в Куран-и керим, Аллахю теаля повели; "Удари земята с крака си! С излязлата вода прави гусл(цялостно измиване на тялото) и от студената пий!" Изпълнил заповяданото, Ейюб алейхисселям стана млад, като юнак. Джебраил алейхисселям го облече с красиви дрехи. През това време съпругата му дойде. Много се учуди, когато не можа да намери в колибата Ейюб алейхисселям. И Ейюб алейхисселям, попита:
Ей госпожо! Кого търсиш?
Имах един болен. Името му беше Ейюб. Изгубих го, търся него. Той ми е животен спътник.
Той как изглеждаше?
Когато беше здрав, точно на теб приличаше.
Ей Рахиме! Този болен Ейюб, аз съм. Аллахю теаля ми даде здраве.
 После, правейки шюкр заплакаха. При завръщане в града, хората ги посрещнаха с радост. И намериха съборената им къща подновена и видяха, завърнатото богаството и децата, взети по преди от ръцете им.