СОХБЕТ.........................ДОВЕРИЕТО ЕДИНСТВЕН ПРИЯТЕЛ

 Човек да има един такъв приятел, че да може да чукне на вратата му без да гледа часовника. И той скачайки, разтревожен от леглото да не каже, " От къде дойде по това време." Да знае езика на твоите очи. Да слуша без да пита и да разбира без да му се говори. Един приятел, който да ви търси, който да си спомни за вас и който да може да сподели мъката си с вас.
 Да се вкорени в живота ти, като довереното изправено дърво в задния двор, без да се усети съществуването му. И ти, винаги да почуствуваш неговото съществуване. Когато имаш нужда, да можеш да се опираш на здравата му основа и да се скриеш в хралупата му. Да те прегръщат сигурните му ръце. Клоните му да бъдат рамо на преуморената ти глава, а цветята му да бъдат мехлем на кървящата ти душа. Та да можеш, да разкриеш най тайните си чуства и да можеш да му покажеш най-дълбоките си рани. Без никакви въпроси и отговори, да се освежиш от сянката му.
 Измежду толкова лицемери, единственно той да говори без да усуква думите си и да знае, че няма да бъде грешно разбран. Не само когато те хвали, асъл когато те унижава да бъде при тебе и да влезне в ръката ти. Винаги и навсякъде, да те пази. Така да се довериш на него, че и похвалата му и принизяването му, да приемеш за твое добро. Да можеш да кажеш"Заслужих." Да пресъединиш съдбата си с неговата, без лъжа, без рияа(показност) и без никаква лична облага, а то да бъде само в името на обичта. Един интимен приятел, който те познава добре и който ти се доверява, повече от самия теб...Когато ти се прозълзят очите ти, та да може да предчуствува, наближаващата буря. И ти когато заплачеш, сълзите да текат от неговите очи...