СПОМЕНИ........................СТРАХОТНИТЕ ПРИЗНАНИЯ НА ТИТО

Салих Гьоккая, 50 години от живота е изхабил по пътя на комунистическата идеология и накрая на живота е бил удостоен с Ислямиета. Отишъл в Белград като достоен гостенин по покана на Държавния глава Маршал Тито, в качеството на Председател на Турската Младежка Комунистическа Организация и посетил Тито, който изживявал последни дни на живота. Като видял Тито, с увиснал челюс и език, с който произнасял речи на милиони, ръцете и краката му са станали като тояга, очите му се напълнили със сълзи, устнити му да трептят и в лицето му признаци на болки, за да го успокои казал:
"Другарю Тито, смърта да не ви плаши. Телесно ще се разделиш с нас, но направените от Вас безсмъртни дела ще живеят вечно в сърцата." Тито, в голямо разкаяние прави следното страхотно признание:
"Другари, аз вече умирам... Не мога да разкажа на вас, колко ужасно нещо е смърта. Дори и да ви разкажа, поради младостта и здравето, не сте в състояние да разберете. Помислете, смърта е едно пътуване, който няма връщане, едно безследно погубване и смесване с почвата. Ето това ме подлудява. Разделяш се от приятелите, от любимите, от чиновете и от постовете. Никога да не видиш вече дюнявските красоти. Не разбирате ли, какво страхотно нещо?
Другари, с откровено сърце искам да ви направя едно признание: Каква е цената на борбата, която водих аз, щом като умра ще стана пръст и ако няма наново съживяване и ако няма наказание и награждение? Кажете ми? Каква файда ще има от това да бъда погребан в сърцата на другарите и да не бъда забравен или да бъда ръкопляскан?
След като аз бъда съсипан, похвалните ръкопляскания, ще правят ли съчуствителни змийте и тем подобните животни, които в гроба ще правят на парчета моето тяло? Кажете ми, накъде е това пътуване? И Маркс и Енгелс и Ленин не могат да правят разяснението на това.
Принуден съм да призная.Аз вече вярвам на Аллахю теаля,на Пейгамбера и на ахирета. Безверието не е изход. Помислете, трябва да има един творец на тази вселена и един, който е направил законите на тази великолепна система. И според мене, смърта не трябва да бъде края. Трябва да има място, където да се видят сметките на умрелите онеправдани и на тези, които са отишли като диктатори. А те умират, без да вземат хакка си и другите, без да бъдат наказани. Не може да има такава обърканост. Аз това съвестно го чуствам. Трябва да има управителна сила, която да обърне внимание на техните охкания... Иначе, човек как ще намери утеха? Трябва да има, някакво разяснение на всичко това.
Незнам защо, като дойде смърта на вратата ни, осъзнаваме тази истина. Може би причината е службите и постовете, които подмамват нашите очи. Моите възгледи са такива другари, вие каквото искате, това мислете.