МЕНКЪБЕ.........................СТОНА НА СЛАВЕЯ

  Когато изхвърлиха Ибрахим алейхисселям в огъня, всичките меляикета, диви животни и птици заплакаха и се събраха наоколо, да търсят начин как да помогнат на Ибрахим алейхисселям. Измежду тях имаше едно слабичко славейче. Таман щеше да се хвърли в огъня, Аллахю таеля, заповядайки на Джебриал алейхисселям, повели:
Хвани тази птица и питай какво желае?
Джебраил алейхисселям, хвана птицата,  попита за желанието и птицата каза:
Хвърлят в огъня Халилюллах. Щом не мога да го спася, поне и аз да изгоря с него.
Джебраил алейхисселям, след като поднесе това на Аллахю теаля, повели:
Какво желае от мен, тази птица?
Славея каза:
  Аз нямам друго желание на този свят, освен да спомена името на Аллахю теаля. Чух, че има хиляда и едно име. Сто и едно от тях знам. Искам да знам и деветстотинте от святите му имена.
  Аллахю теаля, изпълни желанието на птицата. И сега славея, ридеащ по равнините и полятата споменава името на Аллахю теаля.
  След като огъня на Немруд, се превърна в градина от цветя и славейчето, идвайки в розовото дръвче, започна напев. От тогава до къямета, обикна и се влюби в розата.