Независимо дали е мъж или жена, не е джаиз за дюнявски работи мюмина на мюмина да се разсърди, да не се вижда и да прекъсне връзката с него.
В харис-и шериф се повели:
  " Не е хелял мюслиманите да бъдат разсърдени помежду си повече от три дена. Ваджиб е след три нощи да отиде и да даде селям. Ако даде отговор на селяма, в севаба ще са ортаци. Ако пък не даде то тогава греха ще е за него."
  По добре е да се помирят преди три дена. Греха започва след три дена и продължава, докато се помират.
  Не е грях да се разсърди на вършещия грях.

  Добрия приятел е голямо щастие хем за дюнята и хем за ахирета.
  Който се среща с добри хора, няма да стане пишман на ахирета. Причината за всякакъв вид бедствие, което сполетява човека е все лошия приятел. Трябва да бъде много далеч от такива.
  Добрия приятел, добрината не прави поради роднинска връзка или поради някакава изгода. Това което прави, само за Аллах ръзасъ ичин прави. Добрия приятел, възвишава човека на високи дереджета. Лошия приятел пък, унизява човека до най-долни места.
  Затова не трябва да се сприятели със случайни хора. Не трябва да разкрива тайната си на всеки. Не трябва да вярва в думите на всеки. Да не гледа думите на хората, а да гледа делата им. Много да се пази от човек, от когото няма никаква полза. Който не е полезен на себе си, то и за другите не може да бъде полезен.
  В съобщения хадис-и шериф от Тирмюзи, предаден от Ебу Хюрейре, се повели:
  Религията на човека е както религията на приятеля. Всеки да види с кого се сприятелява!