Езан е, довеждане до знанието на всеки. Сюннет-и муеккеде е четенето на езан на мъжете за намазите, които се изпълняват пет пъти на ден, за намаз каза и джума намаз преди худбета. Мекрух е четеното на езан и икамет от жените. Езанът се чете от високо място, с цел да се съобщи времето на други. При четеното на езан е мустехаб, повдигайки двете ръце, слагането на по един пръст в отворите на двете уши. Да се чете Икамет е по-хубаво от езана. Езан и икамет се чете срещу Къблето, като се чете не се говори и селям не се приема.

  1. Четеното на езан и икамет от мъжете с висок глас е сюннет, при изпълнение на задължителните намази и каза намаз, по къра, бостана, сам или с джемаат. Онези, които са чули езана хора, джинове, камъни в деня на къйамет (Съдни ден) ще бъдат свидетели. Оня, който кланя няколко каза намаза на едно, най-напред чете езан и икамет (камет). При кланенето на следващите каза намаз, за всички прочита само икамет. В последващите каза може и без да чете езан.
  2. Този, който кланя у дома си сам и с джемаат дневните си намази не чете езан и икамет. Защото езанът и икаметът, който се чете от джамиитие се смята, че е прочетен и в домовете. Но, ако се чете е хубаво.
  3. Гостите, джемаата, който образуват и сами да са, четат езан и икамет. Този, който е сефери когато кланя сам в някоя къща, чете езан и икамет. Защото този езан който се чете от джамиията не се счита за неговия намаз. Някои от тези, които са сефери изчете езан, следващите не четат.