Да се сяда на последния рек’ят до като се чете “Еттехъййатю” е фарз. При сядане с показалеца не се прави знак. Мъжете застават на земята като пръстите на левия крак насочват на дясно. И сядат върху този крак. Десният крак държи прав. Неговите пръсти допират земята. Краят на пръстите малко са превити по посока къбле. Да се сяда така е сюннет.
  Жените сядат на земята полагайки месестите си части. Бедрата си доближават. Като десния крак се изважда вън откъм дясно. Левият й крак остава под тялото, като пръстите сочат на дясно.

  Беше в дните, когато войската на Фатих султан, пристигна до крепостите на Истанбул. Макар да е пролет, времето беше много топло. Войниците събрали се пред Йедикуле, изпиха и последната капка вода, останала в манерките им и започнаха да питат за вода. Още тези момчета щяха да се изкъпят и щяха да вземат абдест.
  Фатих, тъкмо беше се замислил как да преодолее този проблем, забеляза отгоре им да минават диви гъски. Младия султан, показвайки гъските на един от войниците, каза; "Проследи ги. Кой знае, може да летят към някое езеро."
Войника с един скок се качи на коня и тръгна по тази посока. Вече гъските накъде и той натам. Птиците към Атъшалан, лека по лека се спуснаха надолу и кацнаха на едно езеро с бистра вода. Младежа, най-напред опита вкуса на водата и след това напълни матарата си и директно отиде при войската. Наистина, тази вода беше по вкусна и по изобилна от очакваното. Архитектите и майсторите, веднага започнаха работа, дори и офицерите носеха глинени водопроводни тръби. Не много, след 5-10 дена започна от тръбите да тече вода.
  Фатих, пожела да сподели тази радост с присъстващите и дойде при чешмата. През това време видя един занаятчия да пише на плочата, името му. Обръщайки се към майстора, каза; "Защо пък моето име, не съм аз намерил водата."
Везира, вземайки думата по най учтивия начин попита; " С името на кой, да се прослави тази чешма?"
-С името на гъските!
И така стана. Името на чешмата "Казлъчешме"(гъсчена чешма) остана.