МЕНКЪБЕ.........................УВАЖЕНИЕ НА БЕСМЕЛЕТО

  По следния начин се разказва за влизането на Бишр-и Хафи в правия път:

  Един ден като вървеше в пияно състояние, на земята видя една хартия, върху което имаше написано Бесмеле. Съвеста му не се съгласи с това, взема от земята листа, целуна и изчисти калта; след като почисти, намаза го с красиви аромати и го закачи на стената на къщата. 

  Тази нощ, на един учен и евлия, в съня му се каза; "Отиди и кажи на Бишри! Тъй както ти почисти името ми и Аз ще почистя тебе. Както възвиши името ми и твоето име ще възвиша. Както направи името ми да бъде с красив аромат, така и тебе ще те украся. Заклевам се в достойнството си, че твоето име на дюняата и на ахирета, ще го правя чисто и красиво!"

  Този сън три пъти се повтори. Сутринта потърси Бишр-и Хафи и го намери в механата. Казвайки, имам да ти кажа важна новина, извика го вънка. Като дойде Бишр, още не довърши да каже думите "Имам вест за тебе от Аллахю теаля", Бишр започна да плаче. Попита "Сърдит ли е на мен, ще ми направи ли тежък азаб?" След като изслуша за съня, обръщайки се към приятелите, каза; "Извикаха ме, от сега нататъка няма да ме видите по тези места!" Веднага там на място направи тевбе. В същия момент краката му бяха боси и от тогава нататъка хич не обу каквито и да е  обувки. На питащите за причината, отговаряше; "Когато дадох дума, бях бос и сега са срамувам да се обуя." Затова, че не носеше обувки, нарекоха го Хафи, на което значението е босокрак. Бишр-и Хафи хазретлери, останалата част от живота прекара в научаване на знания и учене на другите.