СОХБЕТ........................ЕЙЮБ СУЛТАН ХАЗРЕТЛЕРИ
Един от големите на Есхаб-ъ кирам. Той е сахабето, който нагости в дома си Пейгамбера ни, когато направи хиджрет (изсели се) от Мекке-и мюкерреме в Медине-и мюневвере. Името му е, Халид бин Зейд, а фамилята му, Ебу Ейюб. Стана Мюслиманин, преди Пейгамберът ни, да се изсели от Мекке в Медине, на 11’тата година, след обявяването на Пейгамберството си. Беше удостоен с беседите на Пейгамбера ни, присъствайки при второто засвидетелствуване за Пейгамберството на Ресюлуллах в Акабе. И по този начин стана , както от Есхаб-ъ кирам така и от Енсар-ъ кирам.
Ебу Ейюб-и Енсари, във войните Бедр, Ухуд, Худейбие и във всичките други войни, беше заедно с Пейгамбера ни и по този повод, взема хайър дуата му. В повечето войни, имаше достойнството да бъде знаменосец. Поради това му беше дадена наименованието, Санчактар на Ресюлуллах. Халид бин Зейд, съобщи 150 хадис-и шерифа. Ебу Ейюб "радъяаллахю анх" взе участие и във войската на хазрети Муавие, която беше свикана през 670’та година за превзаменото на Истанбул. По време на битките беше се хванал дизантерия. Почуствувайки наближаването на смърта, предате следния хадис-и шериф на Пейгамбера ни; "В Константиниййе, до крепоста ще бъде погребан един реджюл-и салих." и направи следното наставление; " Ако умра тук, не ме погребвайте веднага. Носете тялото ми, до най предната точка, до където стигне войската и там ме погребете." Този ден Мюслиманите, воювайки, напреднаха към крепоста до където можаха. И в изкопания гроб, погребаха благословения сахабе на Пейгамбера ни, Ебу Ейюб-и Енсари.
От тогава бяха минали 8 века и гроба на Ебу Ейюб-и Енсари беше се забравил и се заличил, тъкмо тогава от страна на Акшемседдин хазретлери с керамет, мястото на гроба се установи. След това Фатих Султан Мехмед Хан, върху гроба на Ебу Ейюб-и Енсари хазретлери направи едно тюрбе и една джамия. Беше първата джамия с куббе, построена от Османлиите в Истанбул, след превземането му през 1458’ма година. През 1798’ма година, джамията с изключение на минаретата, беше съборен до основи и на мястото му се изгради днешната сграда.