СЕДЖДЕ-И ТИЛАФЕТ

       В Куран-и керим на четиринадесет места има седжде-и айет. При положение, че прочиташ или чуеш един от тях, дори да не можеш схване мисълта, ваджиб е изпълнението на едно седжде. Седжде не прави този, който пише или срича айетите на седжде.

       Не е необходимо извършване на седжде при случай, че чуваш отразен глас от планини и пустини, или пък от птици. Наложително е да бъде човешки глас. По-рано бе посочено, че гласът от радиото и говорителите не е човешки глас, а бездушен глас на металически инструменти. Поради това слушане от тези апарати тези айети не се извършва седжде-и тилафет.

       За седжде-и тилафет се постъпва по следния начин: С абдест, прав се заставя срещу къбле, без да се слагат ръцете на ушите, се произнася: “Аллахю екбер”. И се извършва седжде. Три пъти се произнася: “Сюбхане раббийел а’ля”. После с думите Аллахю екбер се става и по този начин се приключва седжде-и тилафет. Първо е необходимо ниййет (решение). Без ниййет не се приема.

       След прочитане в намаза, веднага извършва отделно рюкю и едно седжде и се изправя на крак. Продължава четенето. След прочитане на айет-и седжде, след няколко айета се навежда за рюк’ю и ако ли извърши ниййет за седжде-и тилафет, рюк’юта или седждета, се считат вместо седжде-и тилафет. Онези, които кланят с джемаат, дори да не са чули думите на имамина при четене на айета за седжде, заедно с имамина, отделно изпълнява веднъж рюкю и два пъти седжде. Джемаата при рюкю трябва да вземе ниййет. Извън намаза може да се отложи и за после.