МЕНКЪБЕ.............ХАЗРЕТ-И ЕБУ БЕКИР И БИЛЯЛ-И ХАБЕШИ

В първите години на Ислямиета, Билял-и Хабеши "радъяллахю анх", беше роб на един кяфирин в Мекке. В едно безлюдно време отиде в идолопоклоничеството и като правеше презрение на идолите, пазача на молитвения дом го видя и даде хабер на мюшриците. Мюшриците, оставиха Хазрети Билял да лежи по гръб върху горещия пясък, връзвайки краката и ръцете му. И казаха, че ще го измъчват до тогава, докато не се върнa от Ислямиета. Въпреки това, повтарайки "Аллах е един!.. Аллах е един!..", каза, че няма да се върне от вярата. 

Хазрети Ебу Бекир отивайки при кяфирите им каза, че иска да купи Хазрет-и Билял, те отговориха, че няма да го продадат, но е възможно да го сменят с неговия роб Амир. А пък Амир беше кяфир и Хазрет-и Ебу Бекир казваше;"Стани Мюслиманин и да те освободя със цялото ти имущество.", въпреки това, пак не стваше Мюслиманин. Хазрет-и Ебу Бекир се натъжавеше и не го освобождаваше. Използвайки момента от предложението на мюшриците, даде Амир със целия му имот и спаси Хазрет-и Билял от тях. И веднага хванаха се ръка за ръка и отидоха при Ресюлуллах, за да му предадат добрата вест. И Пейгамбера им направи дуа.

Поради този случай, слезна осемнадесетия ает на суреи Лейл, похвалещ Хазрети Ебу Бекир.