Ислямиета е разумна религия. В хадис-и шериф се повели: "Който няма разум, няма и религия." Обаче, разумите не са еднакви. Акъла на един алим(учен)и акъла на един джахилин(невеж) не е еднакъв. Ако разума на всички хора беше еднакъв, всички щяха да мислят едно и също. Този, който единственно на разума уйдисва и който греши, доверявайки се на нея, се нарича философ. А тези, които в благоразумните неща се доверяват на акъла, а в нещата, които не могат да бъдат схванати от разума и под светлината на Ислямиета показват на ума истината, се наричат Ислямски учени.

Ума е като окото. А Ислямиета е като светлината. Окото в тъмното не може да види телата. И ума не може да види истината. За да види е необходимо светлината на Ислямиета. Ако Ислямиета не беше показал хакка (истината) и батъла (суеверието), нямаше да бъде възможно да открием тази истина с нашия разум. 

Тогава, какво е разума? В хадис-и шериф се повелява: "Разума е една светлина, която може да различи хакка и батъла." При това положение, който не може да отдели хакка от батъла, не може да се нарече умен. В хадис-и шериф се повелява: "Умен е този, който вярва на Аллахю теаля и който прави ибадетите." Значи акъла на невярващия, на нерелигиозния и на този, който макар да вярва, не прави ибадетите е с недостатък. Кой е най-умния измежду тези, които вярват и изпълняват ибадетите? В хадис-и шериф се повели: "Най-умен е този, който най-много се страхува от Аллахю теаля." И в Куран-и керим се повелява; "От Аллахю теаля най-много се страхуват алимите(учените)." Тогава, най-умни измежду хората са учените.

Попитаха Пейгамбера ни:

- Я Ресюлуллах, кой е най-учения?

- Най-умния.

- Кой прави най-много ибадет?

- Който има най-много акъл.

- Кой е най-добродетелния?

- На който акъла е най-възвишен.

Значи, на когото знанията и ибадетите са най-много, той е по-умния. Кога се попита Ресюлуллах, как може да се разбере един дали е умен или не, в отговор повели,( По умен е този, който се пази най-много от харамите и който, най-много тича да върши хайърлъ (хубави) дела.)