Книгите "Несайъх’юл Вюзера В’ел-Юлема" и "Китаб-ъ Гюлдесте"(Наствления на Държавните Ръководители), написани от Саръ Мехмед Паша, който е бил Финансов Началник в последните дни на Османската държава, при Султан Мустафа и при Султан Ахмед трети, има наставления, от които могат да се възползват и днешните държавни ръководители. Книгата, написана в 18 век от Саръ Мехмед Паша се състои от 6 тома и разказва за правилата, които трябва да се прилагат по време на държавното управление. Някои от 300 годишните наставления на Саръ Мехмед Паша са следните:

  Няма значение за какво става дума, за прошка или за наказание, което и да се прилага от тях, трябва добре да се проучи същносто на въпроса и в никакъв случай да не падне в опасноста да се бърза.

  Да не се гордее от показанато му уважение и да не капризничи.

  Да не прояви лакомия към имота на падишаха, към имота на народа и на войниците.

  Да бъде скромен и да се пази от лакомия и да се страхува, помисляйки азабите на Аллахю теаля. Постовете и службите, да се дават на заслужилите.

  Празните чиновнически места да бъдат запазени и да не се правят нови назначения.

Министър Председателя,трябва да кланя пет вакит намаза в къщи с джемат и вратата му винаги да бъде отворена и хората лесно да се видят с него.

  В каквато и да е служба да бъде назначен, да се задоволи с определената сума и от обич към натрупване на имот, да не прави зулм(изтезание) на народа.

Не може да има по-голям грях от това, да не изпълни поради рушвет задълженията, които трябва да изпълнява според законите. За държавните служители, рушвета е болест, която няма лекарство...

  През 1099’та година, когато Кръстоносците влезнаха в Кудюс (Ейрусалим) и след като заклаха 40 000 Мюслимани, командващият на Кръстоносците, Годфрои дю Буййон, написа следното писмо до Папа Втори, което показва много ясно тяхното варварство:

  "Изклахме всичките Мюслимани в Кудюс. Да ви е известно; че ходим върху Мюслиманска кръв, стигащо до коленете на конете ни в Храма на Сюлейман..."