УСЛОВИЯТА ЗА СЪГЛАСУВАНЕ С ИМАМИНА

       1. При заставане за намаза, преди текбира се обявява, че си решил да кланиш с имамина (възнамеряване) и това се изразявас думите: “Удисвам на имама”. Произнесено от все сърце.

       2. Имаминът трябва да реши (да извърши ниййет), че ще имамствува и за жените. За мъжете не се налага това. Обаче, при положение, че взема ниййет и за това, печели и севаба на джемаата.

       3. Петите на джемаата трябва да бъдат зад петите на имамина.

       4. Имаминът и джемаата трябва да кланят същият намаз фарз.

       5. В редиците между имамина и джемаата на бива да има саф на жени.

       6. Разстоянието между имамина и джемаата не бива да бъде толкова, колкото ще мине каруца или река, колкото ще мине една лодка.

       7. Между имамина и джемаата да няма стена, която й липсват прозорци, осигуряващи гласовия и зрителния контакт.

       8. Да не се допускат такива случаи имаминът да е на животно, джемаатът на земята и обратното.

       9. Имаминът и джемаата не бива да бъдат в два кораба, които не са сляти.

       10. За да бъдат истински и действителни намазите на джемаата на когото имаминът е от друг мезхеб съществуват две положения: Според първото положение е, че джемаатът не бива да знае, че у имамина съществуват неща, които развалят намаза по техния мезхеб. Според второто положение е, на имамин, чийто намаз е действителен по свой мезхеб може да се удисват от друг мезхеб. Според това е джаиз да се удисва на имамин, който притежава коронка и пломба. Имама, когато завърши Фатиха, джемаата да казва тихо Амин, а не на глас.