Един възрастен майстор, беше омръзнал от чирака, който постоянно се оплакваше от всичко. Един ден изпрати чирака да купи сол. След като се върна, възрастния майстор каза на чирака, недоволен от всичко в живота, да сложи една лъжица сол в една чаша вода и да изпие. Чирака, направи казаното от майстора, още я пи я непи водата, започна да изплюе каквото имаше в устата. 

  С яд отговори, че е’Горчиво!, на възрастния човек, попитал за вкуса. Майстора хвана за ръката и изкара чирака вънка, заведе го на брега на езерото, недалеч от тях. Този път каза на чирака да езсипе една шепа сол в езерото и да пие вода от там. Направи казаното чирака, изтриваше с ръкавите на ризата, течящата вода покрай устните и майстора пак зададе същия въпрос; ’Как е вкуса?’. Младия чирак в отговор каза,’Успокояващо’.

  На зададения въпрос от стареца,’Усети ли вкуса на солта’, чирака тоговори,’Не’. След което възрастния човек продължи:

  ’Мъките в живота са като солта. Нито са малко, нито са много. Болките на мъките, зависят в какво са сложени. Когато имаш някаква мъка, единстенното нещо което можеш да направиш; да разшириш чуствата си, свързани с мъката. И ти остави вече да бъдеш чаша и се помъчи да станеш езеро!