Да се наизусти Куран-и керим, колкото да се кланя намаз е фарз. След като се научи това, по добре е да учи фъкъхските знания, които са фарз-и айн, вместо да наезусти повече от необходимите аети от Куран-и керим. Защото, да се наизусти Куран-и керим е фарз-и кифайе. Фарз-и айн е да се научат нужните фъкъхски знания за ибадетите и за действията. Не е правилно да губи времето си с четене на тефсир. Защото, лесно е да се учи тефсир, вааз и разкази. Но по важно е да се четат книгите по фъкъх и да се научат харамите и хелялите. 

  Аллаху теаля да ни пази, има опастност да се умира без иман, който не научава нещата, причиняващи да се умира без иман, който незнае думите причиняващи също кюфр и който не се занимава с фъкъх, незнае харама и хеляла, а вместо това се е заел да докаже съществуването на Аллахю теаля и търси мъдростите в създаването на съществата. След като се научят иманските знания правилно, трябва да се стреми да прави ибадетите си точно и стриктно. Ако ибадетите бъдат грешни, ще бъде много трудно да се запази имана.

  Завистта е много лоша болест. Завистливия, иска да отидат благодеянията от човека, на когото са дадени от Аллахю теаля. Да се иска премахването на нещо вредно от някого не е завист, а ще е упоритост, т.е. да се иска неговото добро.

  Харам е да има в сърцето завист и да не се затъжава за това и ако това чуство го има по собствено желание. И ако завистта си с думи и с действия изкарва наяве, греха му ще е повече. Завистта, също намалява севабите на ибадетите. Ако един иска и той да притежава благодеянията, имащи в друг, то няма да бъде хасед. На това се вика гъпта т.е. желание, стремеж. Да се прави гъпта е хубаво поведение. Ваджиб е да се прави гъпта на добър Мюслиманин. Например, да се иска като него да прави ибадет, да дава садака и да прави добрини.

  Правещия завист, напразно ще се затъжи, ще се измори и ще влезне в грях. Завиждания от всичко това, нито на дюнята нито на ахирета, няма да види никакъв зарар(вреда), даже ще има полза от това.