ДОСТОЙНСТВАТА НА ТЕКБИРА ИФТИТАХ

       Веднъж Пейгамберът ни “саллаллахю алейхи ве селлем” кланеше намаз и в това време един не успя да завари текбира ифтитах и освободи един роб. И след случилото се обърна към Ресулуллах саллеллохю алейхи ве селлем: “Я, Ресулюллах! Днес не успях да настигна текбира ифтитах. Освободих един роб. Дали успях да постигам севабите на текбира ифтитах?” Ресюлеллах (саллалахю алейхи весселем) попита Ебу Бекър Съддък, Хазрети Юмер, Хазрети Осман и Хазрети Али (радиаллохю анхюм): Какво ще кажете относно ифтитах текбира. 

       Ебу Бекър Съддък (радиаллохю анх) каза: Я, Ресюлеллах! Да бъда собственик на четиридесет камили всичкте да са натоварени със скъпоценни камъни, да ги раздам на бедните няма да получа севаба, даден за Ифтитах текбира взет с имама. 

       Хазрети Юмер “радиеллахю анх” отговори: Я, Ресюллелах! Да имам с камили пълна местността между Мека и Медина и товарите им да са скъпоценни камъни, които да ги раздам на бедните, пак няма да получа севаба, даден за Ифтитах текбир с имама. 

       Хазрети Осман “радиеллахю анх” отговори: Я, Ресюлеллах! През нощта да кланем два рекята намаз и на всеки рекят да правя Хатим на Куран-и керим пак не мога да получа севаба, даден на Ифтитах текбира заедно с имама. 

       Хазрети Али Керремеллахю веджхех отговори: Я, Расюлеллах! Между Магриб и Машрик да е пълно с врагове на исляма и Аллахю Теаля да ми даде сила да воювам с тях, пак немога да получа севаба на Ифтитах текбира взет с имама. 

       След това Ресулуллах “саллеллахю алейхи ве селлем” повели: “О, мой юммет и мой Есхаб! Ако цяла земя и небе се превърне в хартии, моретата се превърнат в мастило, всички дървета станат моливи и всички меляйкета служат като писари и пишат до къямета, пак не могат да напишат севаба на Ифтитах текбира, който се взема заедно с имама.”