ДА СЕ СПОМНИ ЗА СМЪРТТА

       Да се спомня за смъртта е най-голямо наставление. Всеки, който вярва често да си спомни за смъртта е сюннет. Да се спомня за смъртта става причина да се изпълняват повелите и да се избегнат греховете. Отдалечава се от харамите. Любимият Пейгамбер “саллалахю алейхи ве селлем” повели: “Често си спомнете за смъртта, която дава край на сладостите и веселбите”. Големите Ислямски учени всеки ден по един път да се сещат за смъртта бяха превърнал в обичай. От големите евлия Мухаммед Бехаеддин-и, Бухари “куддисе сиррух” си представяше себе си всеки ден по двадесет пъти за умрял и че са го сложили в гроба. В хадисите се повелява: 

       “Умирайте преди смъртта. Преди да ви са разпитали, сами се разпитайте!”

       “Ако и животните знаеха като Вас какво ги очаква след смъртта не бихте намерили угоени животни за месо.”

       “Онзи, който ден и нощ не забравя, че ще умре, в Къямета ще бъде между шехиди”.

       “Мислете често за смъртта. Да се сетим за смъртта, значи все едно, че се предпазваме от грехове, грешни стъпки, които ще ни навредят в оня свят”.