НАМАЗЪТ ДА СЕ КЛАНЯ НАВРЕМЕ

       Пейгамберът ни “саллалахю алейхи ве селлем” повели: “Намазът е стълб на религията. Този, който кланя намаз е изградил религията си. Този, който не кланя намаз все едно, че е съборил религията”. В един свещен хадис се повелява: “В Ахирета първият въпрос след вярата ще бъде относно намаза. Аллахю теаля ще повели: “О, раб мой! Ако се отчетеш с намазите си, ти си се спасил. Другите сметки ги улеснявам”. В четиридесет и петия айет на суре Анкебут по смисъл се казва: “Намазът, който се изпълнява безпогрешно предпазва човека от кирливи, грозни дела”. Пейгамберът ни “саллалахю алейхи ве селлем” повели: “Човек по време на намаза най-много се доближава до Аллаха”.

       Един мюслиманин при два случая изпуска времето за кланяне на намаза: 1. Поради наличието на оправдателна причина. 2. На намаза отдава необходимото значение, приема го за задача, а поради мързел не го изпълнява.

       Любимият ни Пейгамбер “саллалахю алейхи ве селлем” повели: “От големите грехове е да се сливат двата намаза фарз на едно място”. Тоест, един намаз да не се изпълни наврме и да се кланя след време. В един свещен хадис повелява: “Аллахю теаля ще остави осемдесет хукбе в Джехеннема. Този, който кланя един намаз след като му се изтекло времето.” Едно хукбе значи осемдесет ахъретова година. И един ден на ахърета се равнява на хиляда земни години. При това каква съдба очакват онези, които въобще не кланят.

       Да не се изпълняват намазите фарз навреме без оправдателна причина, а да се оставят на казаа е харам и е голям грях. Този грях не се опростява дори да се е изпълнил. След като се е изпълнил се опростява само грехът от намаза. След изпълнението на каза, ако се тевбетиса може да се надява, че ще му се опростят.