НЕПРЕМЕННО ДА СЕ КЛАНЯ НАМАЗА

       Хазрет-и ЕбуБекр-и Съддък “радиаллахю анх” повелява: “При настъпването на времето за петте намаза на деня, меляйкете казват: “О, синове на Адем, ставайте! Изгасете огъня, кланейки намаз в който ще се изгорят хората.” В един свещен хадис се казва: “Разликата между вярващия и кяфира е намазът”. Значи, мю’мина кланя намаз, безверника не кланя. А мюнафъците пък ту кланят, ту не кланят. Те в Джехеннема страхотно ще се измъчат. Големият тълкувател на Курана Абдуллах Ибни Аббас “радиАллахю анхюма” казва: “Чух от Ресюлюллах “саллеллахю алейхи ве селлем” да казва: “Онези, които не кланят намаз в Съдния ден ще намерят Аллахю теаля в ядовите състояние.”

       Имамите на хадиси с единогласие съобщават: “Този, който съзнателно не кланя намаза навреме, не се трогва, че минава времето на намаза става кяфир. Или пък умира без вяра. А каква съдба ги очаква онези, които въобще не се сещат за намаз и не го смятат за дълг? Учените на ехл-и сюннета с единогласие повеляват, че ибадетите не са откъс (парче) от вяра. Само по отношение на намаза се получиха разногласия.