Във Виллиамсбург има една болница, която се използвала между 1773 и 1885. Същотото време и е единствената болница в Америка за лекуване на психично болните. Болниците, никога не са били обичани места, но в 18 век това било по страхотно.

     Преди във Виллиамсбург негрите не се приемаха в болницата.За първи път, вратите на болницата за жените негри се отвори през 1774 година. А мъжете негри едва през 1846 година започнаха да се възползват от услугите на болницата.

През това време повечето от населението на Виллиамсбург, бяха негри. Имаше и освободени и те работеха срещу заплащане, но повечето от тях се раждаха като роби. Една обява, излезнала през това време във вестник Вирджиния е следната:

"Докараните 250 здрави нигри с кораба Аслей, на пристанище Джеймстон, са предлагани за продан. Нито в един от тях няма шарка. Повечето от негрите, още в страна си прекарали тази болест..." 

     По време на Колониалството, Африканците се наричаха "Негро" от страна на Американците. Негрите, лесно, лесно не се разболяваха. Те без туй бяха продавани, затова, че бяха най-здравите хора на страната. И пътуването им по Атлантическия океан минаваше много тежко и повечето от тях, по време на това пътуване умираха. Останалите здрави от това пътуване бяха най-здравите. Робския начин на живот повече ги закали...

     По време на халифетството на Хазрети Юмер, една нощ край град Медине пристигна търговски керван на немюслюмани и се настаниха там да нощуват. Поради умората, веднага заспаха.

     Халифето Хазрети Юмер, като обикаляше крайните махали, видя кервана. Идвайки в дома на Абдуррахман бин Авф от Есхаб-ъ кирам, каза:

     "Тази нощ, край града ни е дошъл керван. Всите са кяфири.Но при нас са се приютили. Стоката им е много и е ценна. Страхувам се да не бъдат окрадени от чужди хора и пътници. Ела да ги пазим!"

     Заедно до сутринта ги пазиха и след това отидоха в месджита за намаз. Един младеж от намиращите се в кервана не беше заспал. През ноща ги видя, като чакаха. След тях и той отиде в месджита. Поразпитвайки научи, че единя от двамата, които ги пазеха, беше Халифето Хазрети Юмер. Върна се и разказа на приятелите си, за случилото. Виждайки милостта и състрадателноста на този велик халифе, който победи Римските и Иранските войски и който е известен със справедливостта си, разбраха, че Ислямиета е хак (истинската) религия и с голяма радост станаха мюслимани.