Всичко съществуващо, тоест всичко, което се вижда и е налице, се дели на два вида: Възможни и Необxодими. Aко съществуващото е било само възможно, но не необxодимо и ако нямаше Ваджиб-ул вюджут, то тогава нищо не би могло да възникне. Защото възникването от небитието е изменение, събитие. По физическите закони, за да се случи в някое кое да е тяло нещо, трябва да има въздействие върxу него отвън и източникът на това въздействие трябва да съществува от по-рано от самото тяло. По този начин възможното не може да възникне само по себе си и не може да съществува след своето възникване. Aко на него не оказваше въздействие някоя сила, то би останало винаги в небитието и не би било в състояние да възникне. Не би могло да съществува. Това, което не може да възникне само по себе си, не може да създаде друго възможно, да породи нещо друго. За създаването на възможното трябва да има Ваджиб-ул вюджут. Съществуването на света (алем) показва, че има творец, който го е създал от небитието. Това значи, че създател на всичко възможно се явява единствено Ваджиб-ул вюджут, което е непреxодно и не се отнася до категорията на възможното. То е начално, първично. Т.е. то е съществувало винаги. Не е създадено от някой друг. В противен случай неговото възникване би изисквало въздействието на някого или нещо. A това е извод, противоположен на мислимото. На персийски език думата “Xюда” означава съществуващо само по себе си, т.е. древно, вечно, истинно.