Духовния син на Абдюлхалък Гондждювани хазретлери, Хадже Евлия-и Кебир в наствлението си, повелява следното:

     "Ей сине, правя ти насихат, всяко нещо в твойто действие да има илм, едеб и таква! Чети книгите на Ехл-и сюннетските учени! Фъкъхските знания научи от книгите на тези учени! Бягай от невежи сектанти! Пази се много от известност! В известноста има гибел. Бягай от невежите, тъй както се бяга от лъв! Не се сприятелявай с притежателите на бидати и с хора, които имат грешни убеждения и с тези, които са склони към дюнявското! Това което ядеш да бъде от хелял! Не се смей много, смеенето с кахкаха, убива сърцето.

     Бъди състрадателен и милосърдив към всеки! Не гледай на никого презряно! Не спори с никой! Не искай нищо от никого! Не злославей в името на евлиатата! Който отрича евлиатата, ще падне в голяма беда. Маята ти да бъде фъкъх(заповедити и забраните на Ислямиета) а къщата ти месджид."

     Ибрахим бин Етхем Хазретлери даваше много значение на хелял хапка. Казваше,"По добре е да се трудиме за да спечелиме прехраната си от хелял, отколкото правене на ибадети през ноща и орудж през деня. Защото, началото на всичко е хелял локма."

     Самия той работеше като работник, със спечеленото от този ден, купуваше неща за ядене и даваше на приятелите. Един път закъсня за къщи. Аркадашите помежду си казаха:

     - Той закъсня. Поне ние да хапнем това което има и да легнем, да не го чакаме.

     И наистина, хапнаха си и след като откланеха и ятсъ намаз, легнаха да спят.

     Ибрахим бин Етхем Хазретлери, като се върна видя да спат и помисли, че са заспали гладни, много се затъжи. Мъчейки се, подготви някои неща за ядене и каза,"Да направя тесто с брашното, което донесох и да опека нещо, та като се събудят да ядат и да правят ниет за орудж утре."

     Приятелите му, след като се събудиха видяха, колко много се е измъчил заради тях и казвайки един на друг; "Погледнете! Какви притеснения преживява заради нас, какви хубави мнения има за нас. Но ние дори не го почакахме на вечеря." и се извиниха.