РАЗКАЗ.....................................ОВЧАРЯ И ДЪРВОТО

     Възрастния овчар, когато излизаше да пасе със стадото на лятното пасбище в балкана, почиваше под едно ябълково дърво, близо до върха и ако е сезона за плод, казваше му; "Хайде сине, време е вече да дадеш ябълката на този старец" и падаше една ябълка от най-хубавата и от най-зрялата. Възрастният човек, отрязваше ябълката на резни и с една купичка кисело мляко, изяждаше правейки катък с хляб и след което започваше да чете Куран-и керима, останал от баща му.

     Овчаря, когато засади дървото преди 20 години, много често го поливаше и затова използваше водата, останал от абдеста. Ябълковото дърво за много късо време порасна и започна да дава плод. Онова време беше млад и когато протегнеше ръцете, лесничко откъсваше. Но с годините беше се посгърбил и ръста му беше окъсял а пък дървото пораснал и станало още по-високо.

     Един ден пак, възрастният човек след малка почивка, изклани намаза под дървото, за да се нахрани, пак поиска ябълката си. Но за съжаление нищо не падна. Няколко пъти продължи да иска. Сълзите му намокриха бялата му брада и си тръгна след стадото. Детето му за първи път му отказа. Вече и слабите крака на овчаря не носеха тялото му. След като събра тихомълком стадото и се отправи към селото, за разлика от друг път, изведнъж изтръпна с гласа на езана, идващ от сиятелните минарета на джамията. Това му припомни нещо. Зарадвайки се като малко дете, върна се тичешком при дървото, прегръщайки го съзтрадателно, заплака и каза:

"Мой миличък. Защо не припомни на този старец забраванко, че днес е първия ден на Рамезана."