МЕНКЪБЕ...........................ПЪРВИЯТ ВАКФ

     Бяха дните след хиджрета. Града, удостоен с Пейгамбера ни(саллаллахю алейхи ве селлем), беше в спокойна атмосфера. Мюмините много добре знаят, сдобитата благодат. Могат да видят, да чуят и да присъстват в беседите на Сервер-и алем. Това беше, нещо като сън. Дори и мечтата му заслужава повече от земята. Търговията от хубаво на по хубаво се подобрява и живота в Медине, става по оживен.

     В Медине имаше много кладенци, но водата им беше много странна. Водата на Кладенеца Руме, беше по различна от всички. Беше сладка като захар, а хладнината му припомняше, балканския вятър. Но собственика беше един стиснат Евреин и без да вземе стойноста, капка вода не даваше на никого. Сервери Кяинат ”саллаллахю алейхи ве селлем”, много желаеше купуването на този кладенец. Хазрети Осман, приемайки това желание за заповед, безброй пъти отиде до краката на Евреина и го помоли ”Да му продаде този кладенец.”

     Веднъж Хазрети Осман, предложи му ортаклък. И давайки 32 хиляди дирхема сребро, цена от която трудно може да са отказва, стана ортак на кладенеца. Според договореното, един ден той а следващия ден другия, ще да продава водата.

     Евреина продължи да прави както по рано.Но Осман бин Аффан(радйаллахю анх) още от първия ден казва ”Себил”. Населението на Медине, очакват неговия ред и вземат дву дневната нужда. На другия ден, един двама я идват я не идват. Човека видя, че тази работа не е за ставане и се отказа.

     Хазрет-и Осман, на много удобна цена(за три хиляди дирхема) купи и останалия дял на кладенеца и го направи вакф. Не го подари само на Мюслиманите, а го подари на всички хора. На това се зарадваха и Евриете на Медине, изпиха и изкъпиха се докато се наситят. Кладенеца Руме, беше достатъчен и предостатъчен за целия Медине.

     Ресюлуллах остана много доволен от този хизмет. Направи много дуа и даде хубави вести. Ето това беше и първия вакф в Ислямиета.