ИСТОРИЯТА ДНЕС.........МЕВЛЯНА ДЖЕЛЯЛЕДДИН-И РУМИ

     Мавляна Джеляледдин-и Руми хазретлери е от големите евлията, целият обладан от Аллахова любов. Роден през 1207 година в град Белх и починал през 1273’та в Коня. И баща му Бехаеддин-и Велед, също беше голям учен. Заедно със сина си най-напред дойде в Хиджаз, от там в Шам и накрая дойде в Коня. Първоначално беше под духовното възпитание на учителя му Хюсамеддин. После пристигна Шемседдин-и Тебризи и го усъвършенстви в науката.

     Сина му е Султан Велед. Внуците му се наричат Джелеби. След смърта му на мястото халифе стана сина му Хюсамеддин Джелеби, а след него халифе стана Султан Мухаммед Бурханеддин Велед Джелеби.

     Джеляледдин-и Руми не е свирел, нито на флейта, нито на тъпан и нито е танцувал. Всичко това е измислено от джехилите. В стихосбирката ”Диван” му има 30 хиляди, а в Меснивито му 47 хиляди стиха. Месневито е написал във вид на поезия и не е оставил възможнст на дюшманите да го променят.

     НАСТАВЛЕНИЯ, НАПРАВЕНИ НА СИНА: "Бехаеддин! Ако искаш да бъдеш вечно в Дженнета, бъди аркадаш с всеки, не дръж в сърцето си карез към никого! Не искай много и не бъде повече от никой! Бъди като мехлема и свеща! Не бъди като игла!

     Ако искаш да не ти идва лошо от никой, не бъди злословен, лошовъзпитаващ и зло мислещ!

     Когато споменеш приятелите, в градината на душата ти, ще цъфнат цветя и то ще се напълни с рози и с босилек. А когато споменеш враговете, душата ти ще се напълни с бодли и със змий и сърцето ти ще се отекчи. Всичките Пейгамбери и велий така направиха, вътрешния нрав изкараха наяве. Народа се влюби в техния красив ахляк и всички от сърце станаха, техни юммети и ученици.

     Аллаховата любов, пак с Неговите свещенни имена може да се спечели. Аллахю теаля повелява: "Ей мои кулове! За да бъде чисто сърцето ви, не закъснявайте да ме споменете много." Колкото повече е чисто сърцето ви, толкова повече ще бъде блясък светлината на имана в сърцето ви. Например, колкото повече е горещ тандъра(съгревател) на фурнаджията, толкова повече хляб побира, а студения не побира толкова..."