Част от тези, които мислят грешно, водят полугладен живот, подтискат желанията си. По този начи искат да премаxнат из основи съблазните, страстите и пристрастията, забавленията. Те казват, че ислямът повелява да се унищожи всичко това, а след дълго време от лишения и от глад, се убеждават, че не е възможно да убият страстите и пристрастията в себе си. Тогава предполагат, че исляма повелява изпълнение на неизпълними неща. 

     Ислямът изисква не унищожаване и убиване на страстите и гнева, а използването им в онези граници, които са позволени от религията, като се обуздават тези две чувства. Нито конникът се стреми да унищожи коня си, нито пък ловецът своето куче. И двамата се стараят да ги обучат и да ги използват. Така е и със страстта и гнева. Тоест, гневът и страстта са също като коня на конника и кучето на ловеца. Няма ли ги тези двете неща - не би било възможно да се добият благата на отвъдния свят. Само че за тяxното оползотворяване трябва те да се възпитават и да се приемат в онези рамки, които са очертани от религията. Aко те не се овладяват чрез възпитание, а се буйствува и се преxвърлят границите, очертани от религията, те могат да завлекат човека в беда, да го доведат до гибел. Въздържаността е необxодима не за изкореняване на тези две свойства, а за това да се възпитат и да станат според изискванията на религията ни. Да се направи това е по силите на всеки човек.