41. Да нахрани гладния в името на Аллахю теаля.

42. Да работи за спечелване в достатъчно количество ръзък(необходими неща за съществуване, като храна, облекло и подслон).

43. Да изплаща зекят на своето имущество и ушур на селскостопанската продукция.

44. Да се въздържа от полова близост с жена си във време на менструация и след родилния период.

45. Да изчисти сърцето си от греховете.

46. Да избягва високомерието.

47. Да се пази имуществото на сираче, което не достигнало полова зрялост.

48. Да не се встъпва в полови отношения с млади момчета.

49. Да кланя петкратния намаз в установеното време, да не го

оставя за каза.

50. На никого да не взема имуществото на сила.

     Празнуването на новата година от страна на Християните започна още по времето на Константин, който беше и първият Римски Император. Константин накара да се сложи в новописаното Евангелие, вярата в трибожието, предложен от Ефлятун и обяви Коледа за празник. В Евангелието на Иса алейхисселям и в Евангелието, написоно от апостола Барнабас, се съобщава за единството на Аллахю теаля.

     В Ислямската вяра няма свещенни дни и нощи в месеците на слънчевата година. Например, да не се приемат като свещенни дни 21 Март, 6 Май и 20 Септември.

     Имам-и Раббани хазретлери повелява:

     "Празнуването на празничните дни на Индийците, дните на Невруз на Огненопоклонниците и Коледа на Насранийте, като тях, ща изкара човека от иман."

     Според вярата ни, Новата година няма никаква разлика от другите дни. Да се оказва уважение на тази нощ, ще ни направи подобен на Насранийте.

     Коленето на пуйка, организирането на веселба, играенето на игра с музика, слагането на борово дръвче, украсяването на къщата и паленето на свещи в тази нощ е харам и е голям грях. Защото, това ни прави подобни на Насранийте.