Имам-ъ Раббани, Мектубат (Писма), том № 1, част от писмо № 210 (2)

Какво извинение и какви оправдания ще занесем там? Докога ще продължи сънят на гафлета (неханието за Аллахю Теаля)? Докого памукът на забравата ще остане в ушите? Един ден ще вдигнат завесата от очите. Ще изкарат памука на забравата от ушите. Но това няма да помогне. Тогава няма да има нищо друго за вършене, освен съжаляване и срамуване. Преди да е дошла смъртта трябва да се знае работата за вършене. Трябва да се умре с чисто лице и копнеж за Аллахю Теаля. Първо трябва да се оправи вероубежданието. Разбира се, че е необходимо да се повярва в нещата, които мнозинството са съобщили, че са от религията. След това е крайно необходимо да се научат и изпълнят нещата, написани в книгите по фикх.