Вярата в книгите на Аллахю Теаля (1)

   Те били низпослани на някои от пейгамберите или чрез меляике, или бидейки написани върху скрижал, или като Аллахю Теаля сторвал така, че пейгамберите да ги чуят. Всички тези книги са Слово на Аллахю Теаля. Те са изначални и безкрайни, не са създадени и не са думи на някой пратеник или меляике. Словото на Аллахю Теаля не е като нашето слово, което пишем, помним и говорим. То не се намира в писмeна форма, в речта и паметта. Не е от букви и звуци. Човек не може да разбере Аллахю Теаля и Неговите качества, но онова слово хората го четат, помнят и пишат. То става хадис, създание, когато се намира у нас, но когато се помисли, че е словото на Създателя, тогава става кадим (изначално).

   Всички книги, низпослани от Него, са истинни и верни. Не може да има лъжа или грешка в тях. Джаиз е Той да прости дори ако е казал, че ще накаже, но това зависи от волята Му и от причини, които човек не би могъл да узнае, или това означава, че Той ще опрости наказанието на мюсюлмани, които заслужават такова. Словото, разкриващо наказанието и мъчението, не е съобщаване на нещо, че да бъде лъжа, ако се опрости. Не е джаиз да не даде благословиите, които е обещал, но е джаиз да опрости наказанията. И човешкият ум, и айетите, показват това.