Достойнството на учените, разкрито чрез хадисите!

   В хадисите, които са на 365-а страница в (Хадика) се казва: “Аллахю Теаля и ангелите, и всяко живо същество се молят за онзи, който учи добро на хората”, “В деня на Киямет (Съдния ден), първо пейгамберите, след това учените, и след това шехидите (мъчениците) ще се застъпят”, “О, хора! Знайте, че знанието се придобива чрез чуване от учен” и “Учете знания! Ученето на знания е ибадет (служене на Аллах Теаля). За преподаващия и учещия знание има наградата на джихада (борба по пътя на Аллах Теаля). Ученето на знание е като даване на садака (милостиня). Ученето на знание от учен е като кланяне на техеджуд намаз.” Тахир Бухари [починал през 542 (1147) г.], авторът на книгата с фетви (ислямски укази) - “Хуляса”, казва: “Четенето на книги по фикх е по-голям севаб от кланянето на намаз през нощта.” Защото е фарз (абсолютно задължително) за всеки да научи фарзовете и харамите от [учените или от] книгите [написани от тях]. Да се четат фикски книги, с цел да се научи или да се научат другите, е по-голям севаб от кланянето на тесбих намаз. В хадис-и шерифи се казва: “Ученето на знание е по-голям севаб от [изпълняването на] всички нафиле ибадети [т.е. ибадетите, които не попадат в кагегориите “фарз” или “ваджиб”.] Защото е полезно както за себе си, така и за този, които ще учи” и “На човек, който се учи, за да научи другите, се дава севаба на Сиддиците.” Ислямските знания могат да се научат само от учител или от книгите. Тези, които казват, че учителите и ислямските книги не са нужни, са лъжци и зъндъци. Мамят мюсюлманите и ги повличат в бедствие. Знанията в ислямските книги са извлечени от Коран-и керим и хадисите.