Наставления от Имам-ъ Раббани (2)

   След като се оправи акидата, т.е. вероубеждението, трябва да се научат нещата, които са халял, харам, фарз, ваджиб, суннет, мендуб и мекрух от фикските книги, написани от суннитските учени, и да се спазват научените неща. Не трябва да се четат книгите, публикувани от невежите, неуспели да разберат превъзходставата на тези учени. Тези мюсюлмани, които имат вярване, което не съотвества на вероубеждението на суннитския мезхеб, в отвъдното няма да се спасят от отиване в Джехеннема. Аллахю теаля да пази! Мюсюлманин, чиято вяра е правилна, но има пропуски в ибадетите (делата) си, може да бъде опростен дори ако не е направил тевбе (разкаяние)[приживе]. Дори и да не бъде опростен, той ще бъде спасен от Ада след като бъде измъчен там известно време. Основното нещо е коригирането на вярата. Хадже Убейдуллах Ахрар (каддесаллаху теаля сиррехул’азиз)[починал през 895 (1490) г. в Семерканд] казва: “Ако ми бяха дали всички кешфове и керамети, без да ми дадат суннитското вероубеждение, щях да знам, че съм съсипан. Ако нямах нито един кешф и керамет и имах много недостатъци, но ми бяха дали суннитско вероубеждение, изобщо нямаше да тъжа.”