Наставления от Имам-ъ Раббани (3)

   За разпространение на книгите и думите на суннитските учени, човек не е нужно да има керамети, или да е учен. Всеки мюсюлманин трябва да полага усилия, за да направи това. Възможността не бива да се изпуска. В Съдния ден всеки мюсюлманин ще бъде питан за това и защо не е служил на Исляма. Тези, които не се стремят да разпространят книгите илмихали и тези, които не помагат на организациите и хората, разпространяващи религиозните знания, ще бъдат измъчвани много. Извинения и оправдания няма да се приемат. Въпреки, че пейгамберите (алейхимусселям) били най-високопоставените и ценните сред хората, те никога не бездействали. В разпространението на религията на Аллахю Теаля, на пътя на безкрайното щастие, те полагали усилия денем и нощем. А на тези, които искали чудеса, отговаряли: “Аллахю Теаля създава чудесата. Моята задача е да съобщя религията на Аллахю Теаля.” Когато полагали усилия по този път, Аллахю Теаля им помагал, създавал чудеса. Ние също трябва да разпространяваме книгите и думите на учените от Ехли суннет (рахиме-хумуллаху теаля) и да обясняваме на младите и приятелите за низостта и лъжите на неверниците, враговете и на онези, които клеветят и причиняват мъки на мюсюлманите. [Казването на тези неща не е клюкарство, а e емр-и маруф (т.е. повеляване на одобряваното).] Тези, които не работят за тази цел - чрез богатството, властта или професията си, няма да могат да се спасят от мъчението. Докато се работи за тази цел, неприятностите и мъченията трябва да се считат за голяма печалба. Пейгамберите (алейхимуссалеват), докато съобщавали заповедите на Аллахю Теаля, били подлагани на нападения от невежи и нечестиви хора. Изтрадали много. Мухаммед (алейхисселям), Любимият на Аллахю Теаля, най-високопоставеният и избраният сред високопоставените, е казал: “Никой пейгамбер не е страдал, колкото страдах аз.” Преводът от “Мектубат” свършва тук.