Вярата в Ахиретския ден (1)

   Началото на този ден е смъртта на човека и продължава до края на Киямета. Причината да се нарече “последен ден” е фактът, че след него няма да следва нощ, или пък защото идва след този свят. От “Ден”, съобщен в хадисите, не се разбират деня и нощта, които знаем. “Ден” ознава известно време. Времето за настъпването на Киямета не е известено и никой не може да го узнае, но Расулюллах (алейхисселям) ни е съобщил за неговите признаци и начало, като някои от тях са следните: ще дойде Хазрети Мехди, Иса (алейхисселям) ще слезе от небето в Шам, ще се появи Деджал, Йеджудж и Меджудж ще предизвикат големи неприятности, слънцето ще изгрее от запад, ще се случат силни земетресения, религиозните знания ще се забравят, вършенето на грехове ще зачести, неверници и нечестивци ще заемат ръководни постове, заповедите на Аллах Теаля няма да се изпълняват, харамите (забранените неща) ще се вършат навсякъде, от Йемен ще се появи огън, небесата и планините ще се разпаднат, слънцето и луната ще потъмнеят, моретата ще се смесят, ще кипнат и ще изсъхнат.

   Мюсюлманин, вършещ грях, се наричат фасик. За фасиците и всички неверници има гробно наказание. Разбира се, че е нужно да се вярва и в това. Мъртвецът, след като се положи в гроба, ще бъде съживен по незнаен за нас начин. Или ще бъде в спокойствие, или в изтезание. В хадисите по най-ясен начин е казано, че две меляикета на име Мункер и Некир ще дойдат в гроба във вид на ужасяващи непознати хора и ще задават въпроси.