Вярата в Ахиретския ден (5)

   В Съдния ден ще се използва непозната за нас везна, наречена Мизан, с която ще се претеглят делата. Едното блюдо на тази везна побира земята и небето. Блюдото за добрите дела ще бъде сияйно и ще е откъм Дженнета, от дясната страна на Арша, а блюдото за лошите дела ще е откъм лявата страна на Арша, откъм Джехеннема, в тъмнината. Всички земни дела, думи, мисли и погледи там ще приемат определен вид. Добрините ще бъдат бляскави, а злините - тъмни и отвратителни. Тази везна не наподобява земните везни - натежалата страна ще се качи нагоре, а олекналата ще слезе надолу. Според част от учените (рахиме-хуллаху теаля) везните ще са различни, а мнозинството от тях казват, че не са съобщени в религията броят и видовете на везните, така че не трябва да се мисли върху това.

   Мостът Сират съществува. По заповед на Аллахю Теаля той ще бъде изграден над Джехеннема. На всеки ще бъде повелено да мине по него. В този ден всички пейгамбери ще кажат: “О, Господарю! Спасение!” Хората за Дженнета лесно ще минат по него и ще отидат в Рая. Някои от тях ще преминат като светкавица, а други - като вятър или като галопиращ кон. Мостът Сират е по-тънък от косъм и по-остър от сабя. Така е и със следването на Исляма в земния живот. Стриктното придържане към Исляма е като преминаването по Сират. Водещият борба с нефса (егото) си в земния живот ще премине лесно и спокойно по моста. Затова Аллахю Теаля нарича сират-и мустеким пътя, посочен от Исляма. Тази прилика в името показва, че стриктното следване на Исляма е като преминаването през моста Сират. Хората, определени за Джехеннема, няма да успеят да преминат моста и ще паднат в Ада