Вярата в съдбата (3)

  Ако Аллахю Теаля беше пожелал, би сътворил всичко без причини. Би изгарял без огън, би създал чувството на ситост без ядене. [Би позволил на хората да летят без самолети, или да чуват от далечно разтояние без радио.] Но Аллахю Теаля е сторил добро на рабите си като е скрил Своето създаване зад причини. Пожелал е да създава определени неща с определени причини. Своите дела ги е скрил зад тях, скрил е мощта Си зад тях. Ако един раб поиска да извърши нещо, то той прибягва до използването на причините, чрез които Аллахю Теаля ще го създаде. [Например, който поиска да запали лампа, прибягва до използването на кибрит; който поиска да произведе зехтин от маслини, прибягва до използването на съответните преси; който има главоболие, пие аспирин; който поиска да отиде в Дженнета и да се сдобие с вечно щастие, следва Исляма; който пие отрова, умира; който в изморено състояние пие студена вода, се разболява; който върши грехове и изпада в неверие, отива в Джехеннема. Всеки, който иска да се сдобие с нещо, прибягва до средството, което ще го отведе до желания резултат. Четящият ислямските книги научава за Исляма и го обиква, а живеещият сред  неверници остава невеж и сляп за истината. Голяма част от невежите и неинформираните хора са неверници. Отиваме там, където отива превозното средство, на което сме се качили.]