Вярата в съдбата (5)

   Волните действия на рабите се появават от две неща. Първо, със избиране на сърцето и волята, и силата. Поради тази причина, човешките действия се наричат кесб [придобивка]. Това е човешко качество. Второ, със създаването от страна на Аллахю Теаля. Създателят дава заповеди, забрани, севаби и мъчения, защото в човек има кесб. В деветдесет и шести айет на сура (Саффат) [Строените в редици] се казва, меал: “Аллахю Теаля сътвори вас и вашите дела.” Този айет не само показва съществуването на кесб, т.е. желания от страна на сърцето в делата на рабите, а показва и съществуването на ираде-и джуз’иййе [частична свободна воля] и категорично, и ясно доказва, че няма джебр (принуда). Ето защо се казва“човешко дело”. Например казва се: “Али удари, счупи.” Но също така се изтъква, че и всичко е създадено с каза и кадер.

   За създаването на делата на рабите, първо техните сърца трябва да изберат и пожелаят това. Човек пожелава това, което е по силите му. Това искане и желание се нарича кесб. Покойният Амиди заявява, че човешкият кесб става причина при създаването на делата, т.е. кесбът влияе. Но не е грешно да се каже, че кесбът няма влияние върху създаването на волното действие, защото създаденото дело не е различно от желаното от раба. Тогава, разбира се, че човек не може да върши каквото си иска. Неща, които не ги желае, също могат да се появят. Ако раб пожелае да прави всичко, което иска, и нищо, което не желае, да не се случва, то това не подхожда на един раб. Това е равносилно на твърдене на божественост. Аллахю Теаля е сторил добро и е проявил милост към рабите Си, като им е дал силата и енергията, но толкова, колкото имат нужда от тях, за да могат да следват забраните и повелите Му. Например здрав и богат човек веднъж през живота може да отиде на хадж; да говее един месец като види луната, показваща, че е настъпил месец Рамазан; може да кланя петкратния намаз, който е фарз (задължителен). Този, който има имущество или пари, надвишаващи границата, наречена “нисаб”, след изминаване на една лунна година, може да даде една четиридесета от това, под формата на злато или сребро като зекят (задължителна милостиня). Както се вижда, човек върши своите волни действия, ако поиска, а ако не поиска, не ги върши. Величието на Аллахю Теаля се разбира и от този пример. Невежите и глупаците не могат да разберат знанията за каза и кадер и затова не вярват на думите на суннитските учени. Съмняват се в силата на рабите и в тяхната способност да избират. Те мислят, че човекът е неспособен и принуден във волните си действия. Тези невежи хора, виждайки, че рабите не могат да проявят своя избор в някои дела, започват да клеветят Ехли суннет. Тези техни грешни думи обаче показват, че те имат воля и способност да избират.