Наставления от Шерефуддин Ахмед бин Яхя Мунири (рахметуллахи теаля)(1)

   Голяма част от хората се подвеждат, като действат съгласно своите съмнения и илюзии. Някои от тези неправилно мислещи хора казват: “Аллахю Теаля няма нужда от нашите ибадети. Те не му донасят никаква полза. Безразлично е за Неговото величие дали хората правят ибадети или не се подчиняват. Тези, които изпълняват ибадети, напразно търпят притеснения.” Тази мисъл е грешна. Говорят така, защото не познават Исляма. Смятат, че ибадетите имат полза за Аллахю Теаля и затова Той ги е повелил. Това предположение е твърде грешно. Смятат за възможно невъзможното. Ибадетите, правени от хората, са полезни само за тях. Аллахю Теаля заявава това по ясен начин в 18-и айет на сура Фатир.  Човекът, мислещ по този грешен начин, прилича на болен, който не спазва диета, въпреки че лекарят му е препоръчал това, и казва: “Няма да навреди на лекаря, ако аз не спазвам диетата.” Той е прав да казва, че няма да навреди на лекаря, но така вреди на самия себе си. Лекарят му препоръчва да спазва диета не защото тя ще бъде полезна за самия лекар, а за да се спаси от болестта пациентът. Ако следва съветите на лекаря, той ще се спаси, ако ли не, ще умре, и това няма да навреди на лекаря.