Наставления от Шерефуддин Ахмед бин Яхя Мунири (рахметуллахи теаля)(2)

   Част от грешно мислещите хора пък не изпълняват никакви ибадети, не се пазят от харамите, т.е. не следват Исляма, и казват: “Аллах е Керим (Щедър) и Рахим (Милосърден). Много съжалява рабите Си. Прошката Му е безкрайна. Не изтезава никого.” Да, първата част от това изказване е правилна, но последните думи са грешни. Тук Шейтанът (Сатаната) ги мами и ги подтиква към неподчинение. Разумният човек не се подвежда по Шейтана. Аллахю Теаля е Щедър и Милосърден, но едновременно с това мъчението Му е много силно и болезнено. Виждаме, че Той кара много хора да живеят в бедност и сред трудности. Той сторва, без колебание, някои раби да живеят в мъки. Въпреки че е много щедър и реззак (даващ препитанието), Той не дава и един залък хляб, освен ако не се изтърпят трудностите, свързани със селското стопанство и земеделието. Въпреки че Той e Онзи, Който поддържа хората в съществуването им, не оставя да оцелеят неядящите и непиещите. Не дава изцеление на болните, които не използват лекарство. Той е създал средстава, причините за постигане на всички земни блага, като живота и здравето, но не проявява милост към онези, които не прибягват до използването на тези причини, и така ги лишава от земните благословии. Лекарствата се делят на два вида - материални и нематериални (духовни). Лекарствата от втория тип, които лекуват всякакви болести, са даването на милостиня и правенето на дуа (молитва). Следните хадиси са известни: “Лекувайте болните си, давайки садака (милостиня)” и “Лек за всички мъки е прекомерното четене на истигфар [т.е. прекомерното разкаяние].” Материалните лекарства са многобройни и се откриват чрез опит. Използването на духовните лекарства помага и за откриването на материалните. Така е и с постигането на благата в отвъдния живот. Аллахю Теаля е сторил неверието отрова, която убива сърцето и душата. Мързелът също разболява душата. Ако не се използват лекарства за излекуване на тези болести, душата се разболява и умира. Единственото лекарство против неверието и невежеството е знанието, опознаването на Аллахю Теаля. А лекарството за мързела е кланянето на намаз и изпълняването на всички ибадети. В този свят, ако човек поеме отрова и каже: “Аллах е милосърден. Ще ме опази от вредата на отровата”, ще се разболее и ще умре. Ако човек с диария яде индийско масло [или ако диабетик яде сладки и тестени изделия], болестта му ще се влоши. Човешкото тяло е нежно и затова се нуждае от много неща [като храна, дрехи и къща]. Много е трудно да се намерят тези неща и да се използват според Исляма. За да се улесни тази работа за хората, Аллахю Теаля е създал в тях отделна сила, наречена нефс. Няма причина за създаване на тази сила и у животните. Нефсът иска да се направят нещата, които са необходими за тялото, но обича да прекалява в това. Желанията на нефса се наричат страсти. Използването на страстите в повечето страна на хората, т.е. без да се пита разума, вреди на сърцето, тялото и околните. Превръща се в грях.