Наставление

   Нещата, които Аллахю Теаля е заповядал, се наричат фарз, а забранените - харам. Тези, които не са нито харам, нито фарз, т.е. свободните неща, се наричат мубах.” Изпълняването на фарзовете, отбягването на харамите и вършенето на мубахите в името на задоволството на Аллах, се нарича правене на ибадет. Един ибадет, за да бъде сахих (правилен) и харесан от Него, трябда да се изпълни, като първо се научат неговите условия, после да се изпълни съгласно наученото знание, и –след това да се прави с ихляс. Ихляс е вършенето на ибадет само защото Аллахю Теаля е повелил и за да се постигне Неговото задоволство и обичта Му, без да се мисли за земни облаги от рода на пари, пост или известност. Знанието се постига с четене на фикските книги, т.е. книгите по ислямско право, в присъствието на учител, а ихлясът, т.е. искреността, се постига чрез думите, състоянията и действията на някой евлия (приближен раб на Аллахю Теаля) или чрез четенето на тасаввуфски книги. Ислямските знания са два вида: религиозни знания и научни знания. Фарз е тези знания да се научат, колкото е необходимо. Например за пиещия лекарство е фарз да знае начина на използване на лекарството и нужното количество, а за използващия електрическа лампа е фарз да знае малко за електрическия ток. Ако не се знае, може да се стигне до смърт.

   Ако мюсюлманин, който вярва във фарзовете и харамите, но не ги изпълнява заради мързел или влияние на лошите приятели и умре, без да направи тевбе (разкаяние), ще гори в Ада, докато изкупи греховете си. Кяфир (неверник) става този, който не ги научи, или онези, които ги знаят, но не им отдават значение и не ги изпълвянат, без да изпитват угризения и без да се страхуват от Аллахю Теаля. Такива хора ще горят вечно, безкрайно в Ада. Подобна е ситуацията и с вършенето на харамите.

   Ибадет, който се върши без необходимото знание и без да се знаят неговите условия, дори да се изпълнява с искреност, пак не е сахих (валиден). Човекът ще гори в Джехеннема все едно не го е правил. Ибадетите на онези, които спазват неговите правила при изпълнение, са сахих. Те ще се спасят от мъченията в Ада, но ако не ги изпълняват с ихляс, тези ибадети, както и нито едно добро, няма да бъдат приети от Създателя. Не може да се спечели севаб. Аллахю Теаля не харесва ибадетите и добрините на такива. Няма да е полезен ибадетът, който се върши без знание и искреност, т.е. търсейки само Неговото задоволство. Този ибадет не може да спаси човек от попадане в неверие, грях или мъчение. Много мунафици (лицемери) са виждани, които цял живот са правили ибадети, но са умрели като неверници. Поклонението, сторено със знание и искреност, ще спаси човека от неверие и грях в земния живот и ще го стори достоен, а в ахирета (отвъдния живот) ще го спаси от изтезание в Джехеннема. Аллахю Теаля обещава това в девето знамение на сура Маиде, както и в сура Вел’аср. Аллахю Теаля е верен в обещанието Си. Разбира се, че ще изпълни дадената дума.