Писмо №17 от трети том на “Мектубат” (2)

   Ето защо човешки дълг е за всеки да благодари на Аллахю Теаля, Който изпраща всички тези благословии. Това е задължение, което се заповядва от разума. Но не е лека работа да се отдаде благодарността, която следва да се окаже на Аллах Теаля от страна на хората, които са създадени от нищото; от хората, които са слаби, нуждаещи се, притежаващи недостатъци и несъвършенства. Що се отнася до Аллахю Теаля, Той винаги е съществувал и ще съществува. Пречист е от недостатъци и несъвършенства. Той е Притежателят на всички превъзходства. Хората нямат никаква прилика и близост с Него. Могат ли рабите, които са толкова нищожни, да окажат благодарност подобаващо на такова велико същество като Аллахю Теаля, която да е достойна за Неговата слава? Защото има много неща, които хората смятат за красиви и ценни, но Аллахю Теаля ги знае като зло и не ги харесва. Нещата, които смятаме за уважение и благодарност, могат да бъдат нехаресвани и долни. Поради тази причина, хората, със своите несъвършени умове и ограничен кръгозор, не биха успели да намерят нещата, чрез които могат да изразят благодарност и уважение. Ако начините за благодарност и уважение не се известят от Него, действията, които се считат за възхваляване, могат да бъдат оскърбяване.  

   Ето защо благодарността и човешките задължения към Аллах Теаля, в които трябва да се повярва и които трябва да  се изпълнят със сърце, език или тяло, са определени от Него и съобщени от възлюбения Му Пейгамбер (салляллаху теаля алейхи ве селлем). Задълженията на рабите, показани и заповядани от Аллахю Теаля, се наричат Ислям. Благодарността към Аллахю Теаля се изразява чрез следването на пътя, посочен от Неговия Пейгамбер. Аллах Теаля нe приема и не харесва всяка благодарност, всяко поклонение (ибадет), което е несъвместимо с този път, защото има много неща, които хората смятат за красиви, но Ислямът не ги одобрява и съобщава, че са грозни.