Първото необходимо нещо за всеки човек

   [Първото необходимо нещо за всеки човек е да произнесе келиме-и тевхид и да повярва в неговия смисъл. Келиме-и тевхид е казването на Ля иляхе илляллах Мухаммедур расулюллах. Значението му е: Аллахю теала съществува и е един. Мухаммед (алейхисселям) е Негов Пейгамбер. Повярвалият в това се нарича му’мин или мюсюлманин. Вярата, за да остане постоянна, е необходимо да се отбягват нещата, довеждащи до неверие, както и да се отбягват признаците, символизиращи неверие.

    Коран-и Керим е словото на Аллахю теаля. Той е изпратил Коран-и Керим на Мухаммед (алейхисселям) посредством меляике (ангел) на име Джебраил (Гавраил) (алейхисселям). Думите в Коран-и Керим са на арабски, но Аллахю Теаля е Този, Който ги е подредил една до друга. Арабските думи в Коран-и Керим са низпослани от Аллахю Теаля под формата на подредени айети (знамения). В смисъла, носен от тези букви и думи, се съдържа словото на Създателя. Тези букви и думи се наричат Коран. Значенията, разкриващи словото на Аллахю теала, също са Коран. Коранът, който е словото на Аллахю Теаля, не е създаден и e изначално и вечно качество, също както и другите качества на Всевишния. Джебраил (алейхисселям) всяка година по един път идвал и прочитал Корана, низпослан дотогава, както бил редът на айетите в Левх-ил махфуз, а Пейгамберът ни (алейхисселям) повтарял. Годината, в която Пратеникът (алейхиссаляту весселям) напуснал този свят, меляикето дошло два пъти и прочело заедно цялата Книга. Мухаммед (алейхисселям) и голяма част от Есхаба му знаели Коран-и Керим наизуст. След като Пратеникът (салляллаху алейхи ве селлем) починал, негов халиф станал Хазрети Ебу Бекр. Той събрал всички записки, както и сахабиите, знаещи Книгата наизуст, и накарал една комисия да запише целия Коран-и Керим. Така се появила книгата, наречена Мусхаф. Всички сахабии постигнали съгласие, че всички букви в този мусхаф са на точното си място.

    Словата на Мухаммед (алейхисселям) се наричат хадис-и шерифи. Тези от тях, чиито смисъл принадлежи на Аллахю Теаля, а думите и изразът са на Пратеника (алейхисселям), се наричат хадис-и кудси. Книгите с хадиси са многобройни. Сред тях най-известни са “Бухари” и “Муслим”.

    Знанията, касаещи вярата, се наричат иман. Заповедите, които трябва да се изпълнят, се наричат фарз, а тези, които трябва да се отбягват, се наричат харам. Фарзовете и харамите се наричат ахкям-и ислямиййе. Човек, неповярвал дори в едно от ислямските знания, се нарича кяфир (неверник).