Условия на Исляма (2)

   Второто от петте условия на Исляма е кланянето на [петкратен] намаз, [съобразявайки се с условията му и] когато му дойде времето. Фарз (задължително) е за всеки мюсюлманин да кланя намаз пет пъти на ден, както е фарз да знае, че го кланя на време. Извършването му преди да е настъпило времето, следвайки грешните таквими (мюсюлмански календари), изготвени от невежите и безмезхебниците, е голям грях и намазът не става сахих [т.е. не става действителен]. Тези календари също предизвикват кланянето на суннета на обедния и фарза на вечерния намаз във времето, което е определено като мекрух. [Настъпването на времето за намаз се разбира, когато муеззинът прочете езана. Звуците, издавани от кяфирите (неверниците), бидатчиите (новаторите, отклонените мюсюлмани) и високоговорителите, както и от другите уреди, не се наричат езан-и Мухаммеди.] Намазът трябва да се кланя съгласно неговите фарзове, ваджиби и суннети. Концентрацията по време на намаз е необходима. Намазът се споменава в Коран-и Керим като салят. Речниковото значение на тази дума е „отправяне на дуа от човек, правене на истигфар от меляике и проявяване на милост от Аллах Теаля“, но в Исляма салят означава сбор от определени движения и четения, извършвани съобразно книгите по ислямско право (така наречените илмихали). Кланянето на намаз започва с ифтитах текбир. Това е казването на Аллаху екбер. Мъжете първоначално вдигат ръцете си до нивото на ушите, след което започвайки да ги смъкват казват “Аллаху екбер”. Ръцете накрая се слагат под пъпа. Жените вдигат ръцете си до нивото на раменетe, а после ги смъкват до над гърдите си. Намазът завършва с последното сядане, в края на което се дава селям - главата се обръща първо към дясното, а после - към лявото рамо.