Епохата на невежеството (1)

    Преди рождението на Мухаммед (алейхисселям) целият свят бe потънал в неописуем мрак и на лице бе невиждан срив в духовен аспект. Хората не признаваха никакви граници. Религиите, изпратени от Аллахю Теаля, бяха забравени. На мястото на законите на Аллахю Теаля се бяха появили измислени идеологии.

    Всички народи бяха забравили за Създателя. Вярата в Единствения Бог - източника на спокойствието и щастието, бе заличена. Бурята на неверието бе изкоренила вярата от сърцата. На мястото на вярата в Аллахю Теаля се бе появила вярата в идоли.

    Религията на Муса (алейхисселям) бе забравена, а Тевратът (Тората) бе променен и изопачен. Израилтяните се бяха разединили и между тях се бе породила вражда. Религията на Иса (алейхисселям) до такава степен бе променена, че вече нямаше нищо общо с първоначалния си вид. Бе се появила идеята за троицата. Свещениците бяха променили Инджила (Евангелието) както им бе угодно. Двете книги вече бяха престанали да бъдат словото на Аллахю Теаля.

    По онова време в Египет властваше изопачената религия на Муса (алейхисселям), а във Византия - на Иса (алейхисселям). Персия пък бе центърът на огнепоклонниците. Запаленият от тях огън се поддържаше вече хиляда години. Религия на Китай бе станало конфуцианството, а на Индия - будизмът.

    Най-заблудени и отклонени от всички обаче бяха хората в Арабия. В толкова ценената от Аллахю Теаля Кяабе бяха поставени около триста и шестдесет идола. Кяабе е по подобие на Бейту’л-Мамур, който бива посещаван от меляикетата на Арша. Ако някой се опитваше да оскверни Кяабе, скоро бе погубван от Аллахю Теаля.